ПОЛЮ̀ЩВАМ, -аш, несв; полю̀щя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Лющя, люпя малко или от време на време. Полющи боб и отиде да си полегне за обяд. полющвам се, полющя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)