ПОЛЯРИМЕТРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Който се отнася до поляриметрия. Поляризаторът се състои от две нееднакви призми .., поставени една над друга така, че само част (половина) от светлинния сноп, преминал през голямата призма, минава и през малката; следва поляриметричната тръба, в която се поставя изследваният разтвор. Ст. Христов и др., РЛУ, 91. Най-удобен и точен за практиката е поляриметричният метод за определяне количеството на захарта в урината. Той се основава на свойството на гликозата да върти поляризованата светлина надясно. М. Василев и др., ВБ, 248.