ПОР, по̀рът, по̀ра, мн. по̀рове, м. 1. Обикн. мн. Зоол. Название на три вида хищни бозайници от семейство порови, които имат удължено дребно гъвкаво тяло, ценна кожа, издават силна неприятна миризма и се хранят с мишки, птици, яйца и др. Вълкът, лисицата, мечката и тигърът са представители на разред хищни бозайници. Към този разред спадат още: лъв, хиени, пантери, .., белки, порове, невестулки и много други. Зоол. VII кл, 135. Има данни и за наличието на видри и на значителен брой гризачи. Намират се следи от язовец и порове. М. Тошков и др., НР II, 115. Кожичките от питомните зайци са леки, красиви и се поддават на промишлено обработване .. Като се боядисат и обработят, те могат да имитират ценните кожи на белки, диви котки, пор и др. Кр. Генджев и др., Ж, 88.
2. Отделен представител на тези видове. Имаха двайсетина кокошки, двете умряха от кърлежи, две удуши пор. Г. Караславов, Избр. съч. I, 201. С четвъртия от секачите — .. — не се ръкувам, защото дясната му ръка е превързана. На моя въпрос от какво му е раната, той .. мълчи. — От пор — отговори вместо него ваклият момък. — От пор е, от пор! — твърдят .. и останалите. Н. Хайтов, ПП, 49. Дядо Мирю залагаше в гората капани .. Големите за лисици, малките за златки, белки и порове. Ем. Станев, ЯГ, 43. Изоставената .. градина била се превърнала в същинска гора и станала уж свърталище на порове и всякаква друга вредна гад. Б. Обретенов, С, 135.
◊ Пъстър пор. Зоол. Дребно хищно диво животно от класа бозайници с черна козина на главата и корема и кафява с жълти петна на гърба, което обитава открити пространства и се храни главно с дребни гризачи. Vormela peregusna. Степен пор. Зоол. Дребно хищно диво животно от класа бозайници със сивожълтеникава козина на гърба и черна по гърдите, което обитава открити пространства и се храни с лалугери и дребни гризачи. Putorius eversmanni. Черен пор. Зоол. Дребно хищно диво животно от класа бозайници с черна козина и жълтеникавокафява муцуна, което обитава гори и брегове на реки и се храни с личинки, жаби, птици, лалугери и др. Mustela putorius.
~ Мириша (смърдя, воня) на (като) пор. Разг. Неодобр. Мириша силно и неприятно. — Ти цяла ли се къпеш в ливанто, мари, отдалече още миришеш на пор! — ругаеше той дъщеря си. Чудомир, Избр. пр, 8. — И аз съм дребнав като онзи мой учител, кабинетът му миришеше на пор, но не оставяше една дума неясна. М. Радев, СР, 116. Само дето им воня къщата като пор [от лековитата вода от билки]. Г. Караславов, СИ, 18.