ПОРТРЀТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от портретен. Липсва необходимото, убедителното единство между външната портретност и духовния образ на героя. С, 1955, кн. 2, 186.


Източник: Речник на българския език (онлайн)