ПРАВОПЍС м. Установена система от правила, за начина на писане на думите, изреченията и текстовете в даден език, включващи определена система от графични знаци; ортография. Правописът е носител на книжовния изговор, без който няма книжовен език. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 129. Придържам се о правописа, приет от историко-филологическия клон на Българската академия на науките. Т. Влайков, Съч. I, 1925, б. с. Правописът на звучните съгласни в края на думите се урежда също от етимологичното правило, т. е. пишем буквата на първоначалната съгласна. Л. Андрейчин и др., БГ, 35.