ПРЕМА̀ЛА, мн. няма, ж. Поет. Премаляване; отмаляване, отмала, примала. Нонка решително се спря насред пътя, обхваната от вътрешна премала и безсилие. И. Петров, НЛ, 219. Те почувствуваха силна умора. Една премала се разля в телата ѝм и ги накара един след друг да седнат. Л. Дилов, КТ, 75. От тъмно яхваше коня .. Обикаляше до премала, а премалееше ли съвсем, смъкваше се в дола .. и лягаше в усойната му сянка. В. Милев, РК, 39.