ПРЕМАЛНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; премалнѐя, -ѐеш, мин. св. премалня̀х, прич. мин. св. деят. премалня̀л, -а, -о, мн. премалнѐли, св., непрех. Диал. Премалявам; отмалнявам, прималнявам. Аз бях премалнял, едно от страх и друго, мъчно ми бе, че създадох такава тревога в къщи. Кр. Григоров, Пл, 1969, кн. 5, 29. Пейчо пое бъклицата и закрачи към гробището. Додето стигне там и се изкачи на хълма — краката му премалняха. А. Каралийчев, В, 69.