ПРЕМАЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; премалѐя, -ѐеш, мин. св. премаля̀х, прич. мин. св. деят. премаля̀л, -а, -о, мн. премалѐли, св., непрех. 1. Изпадам в състояние на крайна слабост, изтощение, породено от болка, глад, преумора или от силно психическо преживяване, като се усещам извънредно зле и обикн. не мога да стоя; прималявам, отмалявам. Той беше премалял от изнурение и глад, червата му се бяха слепили. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 171. Ния премаля в нов един пристъп на родилните мъки. Д. Талев, ПК, 791. Той ме ритна с крак в слабините, от което почувствувах нетърпима болка... Премалях. Н. Христозов, ПД, 23. Олга оставаше почти сама, залавяше се за лопатата и изхвърляше пръст и камънаци, докато премалееше. Б. Болгар, Б, 112. Та в Стамбул Стойко за първи път поседя затворен. Бе премалявал от страх, мислеше, че ще му се пръсне сърцето. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 19. Тя се отпущаше в ръцете му, премаляла от любов и щастие, равните ѝ зъби блестяха, изпръхналите ѝ устни мърдаха едва забележимо: „Минчо! Миличък!“. Г. Караславов, Тат., 131. // За част от тяло — оказвам се в състояние на крайна слабост, безсилие и обикн. не мога да се движа. Най-сетне ръката му се отпусна премаляла, той шибна за последен път с бича задницата на коня и се втурна да догони войниците си. Д. Талев, С, 145. Сърцето му туптеше, премаляваше, опито от дъха на кожена сбруя, на юнашка пот, на здрава казашка сила. З. Сребров, Избр. разк., 59. Далече зад него екнаха гърмежи и остри полицейски свирки. Матьо усещаше как краката му премаляваха и се сплитаха. Д. Ангелов, ЖС, 497. // Внезапно, изведнъж изпадам в безсъзнание; припадам. Влязоха оръженосци и слуги и направиха голям вързоп от царицините неща. Царицата, като видя това, премаля и падна на дивана. Ив. Вазов, Съч. XVI, 113. По-малкият син на Бешемлията изкара дългата цял километър бразда, но когато стисна кормилото, за да завие, усети шемет в главата си и изведнъж премаля. А. Гуляшки, МТС, 343. Неделчо болки не снесе, / Неделчо мъки не страя — / премаля, майко, замлъкна, / припадна, не се помръдна. Ц. Церковски, Съч. II, 215.
2. С предл. з а или о т. Изпитвам, усещам крайна необходимост от нещо, не мога повече без нещо; примирам. Призори бабата хаджийка премаля за сън — обичаше и да си поспива. Д. Талев, ЖС, 62. Манолица беше се затъжила и за внучето си .. Тя премаляваше от желание да го види. Г. Караславов, Избр. съч. V, 179. Премалявам за вода.
ПРЕМАЛЯ̀ВА МИ несв.; премалѐе ми, мин. св. премаля̀ ми, св., непрех. Усещам се съвсем слаб, става ми лошо и всеки момент ще загубя съзнание и ще падна; прималява ми, призлява ми, прилошава ми. — Аз нещо не ме бива — все ми премалява, все свят ми се вие. Ст. Дичев, ЗС II, 323. Колчо не пуща Тинка да ходи с жътварките. .. Сега е и по-голяма жега, па и тя е повече натегнала. И ще ѝ премалява. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 265. Татко изказа съжаление, че съм създала неприятности на преподавателите, но това вече няма да се повтори, той ще вземе мерки. Като чух последната дума, премаля ми. Ст. Христозова, ДТСВ, 12. Захапах я [крушата], устата ми се напълни със сок и от сладост чак ми премаля. Ем. Робов, СбСт, 168. Премалява ми от глад. Δ Като гледам от много високо, ми премалява.