ПРЕМАЛЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от премалявам и от премалява ми. Почувствувах в гърдите си едно премаляване. Понякога ми става така пред класно. Тогава разбирам — страх ме е. Ст. Христозова, ДТСВ, 68. Гарнизонната музика свири до премаляване валсове и мазурки, дамите и господата се суетят. К. Странджев, ЖБ, 75.


Източник: Речник на българския език (онлайн)