ПРЕМАЛЯ̀Л, -а, -о, мн. премалѐли. Прич. мин. св. деят. от премалея като прил. 1. Който е в състояние на крайна слабост, безсилие и всеки миг може да падне, припадне или спре; отпаднал, изнемощял. — Подай ми детето, отче .. Монахът се поколеба още, но отиде и донесе премалялото дете, сложи го в ръцете ѝ [на Биляна]. Д. Талев, С II, 86. — Синко, добър час! — пищи майката. — Стоене! — вика премаляла девойката. Но гласът им заглъхва в шумотевицата, Стоян се изгуби във войската, а войската в мъглата. Ив. Вазов, Събр. съч. VII, 1976 [еа]. // За крака, ръце и др. част на тяло — в който се усеща крайна слабост, безсилие. След половин час героично газене, запъхтян, с премалели ръце и колене .. той видя в светлината на два електрически фенера една самотна постройка. А. Гуляшки, МТС, 41. Когато през следващите дни Лазар Глаушев протягаше ръка към детето си, за да го заведе пак в чаршията, то тръгваше с премаляло сърце. Но не се противеше. Д. Талев, И, 1980 [еа].
2. Който изразява слабост, безсилие, немощ. — Искам да ти кажа нещо! — каза тихо Марийка с премалял глас. И. Петров, НЛ, 217.