ПРЕМЀТВАМ, -аш, несв.; премѐтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. премѐтнат, св., прех. Премятам. Някои вече пълзяха заднишком и щом се отдалечаваха на десетина — петнайсет стъпки изправяха се и преметваха на гръб тежката вреща. Д. Талев, И, 26. преметвам се, преметна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)