ПРЕМЀЩАМ, -аш, несв. (остар.); премѐстя, -ѝш, мин. св. -их, св., прех. Премествам; преместям. Господарят ви праща тия стари вестници, понеже премещаме печатницата и няма място в новата. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 149. Клетият момък едвам премещаше крака, премалял и изнемощял. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 187. премещам се, преместя се страд.
ПРЕМЀЩАМ СЕ несв. (остар.); премѐстя се св., непрех. Премествам се, преместям се. Някои звезди явно се премещат по небето, отминуват други звезди, та дохождат ту на едно, ту на друго място. Лет., 1872, 97. С покоряванието на българското царство ся премеща българский патриархат. Д. Душанов, ИПХЧ, 132.