ПРЕМЍВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от премивам и от премивам се. След третото премиване каруцата светна. Лъснаха ярките шарки и по сандъка, и по килимите. Ст. Марков, ДБ, 500.


Източник: Речник на българския език (онлайн)