ПРЕМЍГАМ, -аш, непрех. 1. Несв. и св. Мигам веднъж или няколко пъти, последователно, от време на време; примигам, примигвам, премигвам. Седят старците и премигат срещу слънцето. Г. Алексиев, ДЦ, 65. Старецът седеше на стъпалата .. и от време на време премигаше срещу вятъра, за да разведри очите си. Ал. Бабек, МЕ, 3. В единия край на балкона смятах да сложа миндер, застлан с кичено халище от жълточервените. Да грейне това халище от балкона, да мигат и премигат завистниците и да питат — коя е тая къща. Н. Хайтов, ШГ, 269. Тя стисна устни, премига няколко пъти и се загледа в една точка. М. Грубешлиева, ПИУ, 173. Вътре предпазливо надникна черно детско лице, премигаха учудено две живи светли очи. Гр. Угаров, ПСЗ, 46. Изчерви се цял, премига бързо и усети как сърцето му забушува в гърдите. Н. Каралиева, Н, 89.
2. Само св. Диал. Престана да мигам (Н. Геров, РБЯ).
3. Само св. Диал. Смигна, намигна на някого за нещо (Н. Геров, РБЯ).
4. Само св. Диал. Замижа и извърша нещо; пресрамя се (Н. Геров, РБЯ).