ПРЕМЍГВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от премигвам; примигване. Трепвам с прашни клепки. .. От това премигване излита прозирно облаче прах. Бл. Димитрова, О, 72. Интересни са премигванията на фаровете, когато две коли се срещнат на някоя неосветена част от пътя. Г. Караславов, Избр. съч. III, 297.


Източник: Речник на българския език (онлайн)