ПРЕМИЀР-МИНЍСТЪР, мн. -три, м. Полит. Председател на Министерския съвет; министър-председател, премиер. Съюзът на бесарабските и таврическите българи бе регистриран с помощта на г-н Димитър Попов — премиер-министър на първото българско демократично правителство. С, 2005, бр. 4412 [еа]. Друг документ свидетелства за голямото недоволство на британския премиер-министър по повод президента Никсън. НЗ, 2004, бр. 2 [еа].