ПРЕМИЀР м. Полит. 1. Длъжност на председател на правителство; министър-председател, премиер-министър. Е, ако Илиеску и Нъстасе се договорят от утре президентът да изпълнява ролята на премиер, а премиерът — ролята на президент, сигурно и те биха предизвикали голям интерес. Дем., 2002, бр. 68 [еа].
2. Лице на такава длъжност; министър-председател. Той се наведе почитателно към княза и запита: — Може би, Ваше височество, ще пожелае да продължи разговора насаме със своя премиер. В. Геновска, СГ, 97. Новата парламентарна сесия най-вероятно ще бъде открита със слово на премиера Симеон Сакскобурготски, прогнозираха вчера депутати от мнозинството. Мон., 2005, бр. 2090 [еа].
3. Остар. Водещ главен артист на театрална трупа. Между многото правостоящи, стърчеше педя над другите известният драматически премиер Станимир Периловски. Д. Калфов, Избр. разк., 68. Нашият оперен артист понастоящем е премиер на Люблянската държавна опера. К, 1928, бр. 117, 4.
— От фр. premier по лат. primarius ‘който е пръв’.