ПРОСТОДУ̀ШНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от простодушен; простодушие, простосърдечност, чистосърдечност, простосърдечие. „За какво да говорим, майчице? .. Нямаше ли да се ужасиш от сина си, когото в своята простодушност смяташе светец?“ Ем. Станев, А, 115. Детска простодушност.