ПРОСТОЛЮ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Простонароден. На подобни подозрения .. не тряба да се обръща никакво внимание, защото простолюдната фантазия на турци и българи не може да има нищо общо с действителността. БД, 1909, бр. 30, 1. Той [Фотинов] ни най-малко не избягва отначало простолюдния език, като Неофита. Ив. Шишманов и др., СбНУ ХI, 690. Простолюдно наречие.