ПРОСТОЛЮ̀ДИЕ, мн. няма, ср. Събир. Обикн. членувано. Бедни и необразовани, безпросветни хора. Простолюдието от Девинград заело брега край Трапезица, като парцаливо стадо, дошло на водопой — блъскат се, ругаят и се бият, някои възкачили деца на рамената си. Ем. Станев, А, 187. По времето на хановете, пък и на Борис хората от простолюдието срещнеха ли господарите, само навеждаха смирено глави. А. Гуляшки, ЗВ, 62. На отсрещния ъгъл на джамията се бе събрала пъстра тълпа, хора от еснафа, простолюдие — правоверни и гяури. П. Константинов, ПИГ, 103. „Преклонената главичка остра сабя не сече“ — казва простолюдието. П. Незнакомов, БЧ, 75. Мишцата и силата на секи народ стои в масата, в простолюдието, от което са съставлява и по-голямата част на народа. Ступ., 1875, бр. 6, 41. Човек от простолюдието.