ПРО̀СТОМ1 нареч. Диал. Просто2, простено. Простом тебе моите цръни кръвйе, / и прощам ти три струка камджика, / что бияше по глава, по чело! Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 313.

– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПРО̀СТОМ2 нареч. Диал. С изправено тяло, изправено; просто3,. Тогай говори Богородица: / — Е гиди брате, святий Никола, / все что ме видя, все простом стана, / все простом стана и път ми стори. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 313. Тога пойде овчар табарина, / пойде овчар при лепи девойки / и им фарля жълтине дукати; / .., / той фарлят, неста [невеста] простом стоит, / а девойки си берат дукати. Нар. пес., СбБрМ, 77.


Източник: Речник на българския език (онлайн)