ПРОСТОНАРО̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е присъщ, свойствен на обикновените хора от народа. Любен Каравелов е бил добър познавач на простонародния бит и народните умотворения. Б. Ангелов, ЛС, 213. Емилиян започна да чете народните умотворения, най-вече томовете с приказки. Искаше да вникне в простонародната реч и оттам да черпи тон и форма. Ив. Сарандев, ЕС, 158. Простонароден обичай. Простонародна дума. Простонародно значение. Простонародни песни.