ПРОСТО̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Обикн. за плоски земни форми — който има големи размери и заема голяма площ; обширен, пространен. Град София е разположен сред просторното и равно Софийско поле, оградено с венец от сини планини. Л. Мелнишки, ПП, 6. От околните просторни ливади лъхаше гъст и сладък мирис на току-що окосено сено. П. Незнакомов, ХР, 177. Земята на Добруджа е така просторна и равна чак до хоризонта, както морето. П. Славински, МСК, 100. Яна окъпа поглед в просторния кър, подири да види още веднъж годеника си. К. Петканов, СВ, 180. Нощният скитник спря на един просторен площад. А. Каралийчев, ПГ, 32. Просторен парк. Просторен двор. Просторна поляна. Просторни степи.
2. За небе — който е безоблачен и ясен. На юг небето се синееше през тънки, разточени облачета, а на север беше просторно и голо. Ил. Волен, МДС, 124. Имаше много слънце и преди всичко — просторно и синьо небе. Й. Йовков, Ж 1945, 87. Младежът вдига глава и неочаквано вижда над себе си небето и то е тъй просторно и необятно в своята гълъбова дълбочина, та му се завива свят и помисля, че пада. Б. Райнов, ДВ, 292. Над Охрид лазура е / толкоз просторен и син. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 79.
3. За покрито помещение — който е с големи размери и има голям обем. Противоп. тесен, схлупен. И се слагали [статуите] за красота .., но не в обикновени одаи, а в просторни стаи, на които там казвали салони. Вл. Свинтила, СЗЗ, 252. С вдигнати глави и зяпнали уста те се скитаха из просторните празни цехове. Д. Кисьов, Щ, 304. В просторното, светло и чисто помещение, където светлината идваше от стъкления покрив, още от предния ден бяха окачени първомайски лозунги. Ем. Станев, ЯГ, 113. И покрай това той си спомни хубавите, светлите, просторните, прекрасно наредените университетски лаборатории. Елин Пелин, Съч. II, 180. Просторна спортна зала. Просторен хол. Просторна читалня.