ПРОСТОРЀЧИЕ, мн. няма, ср. Езикозн. 1. Речеви средства и особености, лексикални, фонетични и граматични, които са извън нормите на книжовния език и са характерни за необразовани лица от простолюдието. Фолклорният стил носи двояката натовареност на национална историческа ценност и на просторечие. Н. Георгиев, МС [еа]. Просторечието се характеризира с думи и изрази като: хартишка, пайтон, инженерин, адвокатин, пет санта [сантиметра] и др. Битово просторечие. Градско просторечие. Диалектно просторечие. Ромско просторечие.
2. Грубовати изразни средства и особености, представящи най-ниския стил на книжовния език, заимствани от диалектите и жаргона. Речта на Дон Кихот вдига стиловия „мерник“ високо, а Санчовото просторечие пада ниско .. Така пословиците на Санчо .. подкрепят контраста му спрямо Дон Кихот. Н. Георгиев, ЦЧХЛ [еа]. Две противоположни вещи .. твърде ме борят като описувам: Благоречието сир. и просторечието. Люб., СбПер. п I, 35.