ПРОСТОСМЪ̀РТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За човек — който е обикновен представител на народа, обикн. с невисоко социално положение; обикновен, прост (в 7 знач.). Противоп. богоизбран, безсмъртен. Простосмъртният читател би си помислил: кой знае какви дълбоки, интересни, нови и красиви работи ще каже за Йовкова нашият прочут учен и професор. Д. Подвързачов, СбАСЕП, 377. „Не е от обикновените смъртни той [Крилат Димо], юнакът .. Значи неговата пътека ще е по-друга от пътеките на простосмъртните раби божии.“ Г. Манов, КД, 57. Дошлите тука простосмъртни хора, / стругари и рибари, и монтьори, / и боцмани, дори на карнавала / не скриваха лицата си със маски. Хр. Фотев, Стр, 155.
2. Който е присъщ, типичен за такъв човек или хора. Бащата излизаше да се „поразходи“, а простосмъртният начин на живот, макар вече добре уреден в битово отношение, разболяваше съпругата му. И. Велчев, КЕЛ I, 57. Загорски добре познаваше тия пристъпи на простосмъртен човешки гняв. В. Геновски, СГ, 65.
3. Като същ. простосмъртен м., мн. простосмъртни<те>. Разг. Обикновен, прост (в 7 знач.) човек. Противоп. богоизбран, безсмъртен. Император Хирохито .. винаги поддържаше дистанция с простосмъртните. Диал., 1990, бр. 7, 11. Гласът на мюедзина .. достига до простосмъртните посредством микрофони, монтирани на минаретата. В. Дойков, НС, 54. Пак някой е отлетял във вечността... Кой? Простосмъртен ли? Не. — Една жрица на изкуството отива да пламти в друг свят! БНТ, 1942, бр. 240, 3.