ПРОСТОСЪРДЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За човек — който се държи искрено, без престореност или лукавство, и обикн. има чиста и добра душевност; прост (в 8 знач.), простодушен, чистосърдечен. — От опит зная, че племената от тропическите острови са .. честни и простосърдечни люде. М. Марчевски, ОТ, 222. Привързал се той [Махмут ага] към простосърдечните и юначни заселници, помагал им да отстояват на враждите. О. Василев, ЖБ, 12. Може би ти, която четеш тези редове да стигнеш в положение да подигнеш гласа си за страждущите избрани синове на человечеството — думата ми е за работните, невинни и простосърдечни селяни. П. Р. Славейков, ЦП III, 19.
2. Който е присъщ на такъв човек, който изразява искреност и доброта. Запушихме. — Първата обща цигара е най-прекият мост между двама непознати — продължи да сипе простосърдечните си мъдрости събеседникът ни. О. Василев, ЖБ, 194. Дикран, чувствувайки слабостта на Ховсеп към себе си, му отвръщаше с простосърдечна откровеност, каквато не показваше към никой друг. С. Севан, РР I, 60. Простосърдечната и истинно чиста мъдрина има сила действителна и голяма. П. Р. Славейков, ПВЖ, 50. Простосърдечна усмивка. Простосърдечни нрави. Простосърдечни отношения.