ПУСТЍННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от пустинен. Страшната пустинност и безлюдност на това място се равнява само с дълбокото, от нищо ненарушавано мълчание. Ив. Вазов, Съч. XVII, 69. Животът се пробуждаше сред привидната пустинност на морето и брега. С. Чернишев, ЛО, 46. Мартенска нощ в Родопите — .. — чийто мрак и пустинност ни се предават само чрез глухото ехо на невидимата нощна птица. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 157. Плутарх разказва, че като отивал квестор в Испания и минувал през Етрурия, Гракх бил поразен от пустинността на страната. Н. Михайловски, РВИ (превод), 239.