ПЪШТ междум. Вик за пъдене на куче, птица и др. Б о р я н а: — Тоз глас, на туй ухо, е на ангела, а другия — на дявола. Аз слушам ангела, а на онзи, на рогатия, казвам: пъшт! Да се махаш! Й. Йовков, Б, 90. Коларят върти глава, звучно цъка и конете лудо дръпват каруцата. Отнякъде изскача суро кученце, .. и гони провесените крака на отец Изидор. — Пъшт, дяволе! Ц. Лачева, СА, 50.


Източник: Речник на българския език (онлайн)