ПЮПЍТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Наклонена поставка за ноти, книга и др. Малинов изтичва, взема от купчината на масичката един от нотните листове и го поставя на пюпитъра. П. Незнакомов, БЧ, 79. Едва се домъкнах до печката, където между нея и д-р Кръстев имаше едно чудновато много дълбоко кресло с висока, наведена назад облегалка. На една от дървените ръчки стърчеше малък пюпитър. М. Кремен, РЯ, 44. Веднъж когато Хубърт Палмър пишел нещо на бюрото, натиснал случайно с лакът края на пюпитъра и поддържащата дъсчица отхвръкнала. К, 1970, кн. 4, 24. По-възрастните оркестранти се наведоха над пюпитрите или започнаха да настройват съсредоточено инструментите. ВН, 1958, бр. 2042, 4.
– От фр. pupitre.