Р ср. 1. Седемнадесетата буква от съвременната българска азбука, с която се означава съгласният звук р (изговарян самостоятелно ръ, а в абревиатури — и ер или ре), който в старобългарската азбука има название РЬЦИ. Писмата в раницата са се измокрили .. Писмата с едрия .. почерк и с подписа накрая: Р. Л. Стоянов, Х, 45. Главно р. Малко р. Печатно р. Ръкописно р.
2. Фон. Сонорен, алвеолен, вибрантен съгласен звук. Те [младите авлиги] ми напомняха деца, които още не могат да произнасят „р“. Ем. Станев, ЯГ, 88. — Името на онзи, който сега пред вас ще бъде пуснат на свобода, е... Направи .. пауза .. И като разля „р“-то над смълчания град, извика: — Вар-Раван. Л. Минкова, ММ (превод), 72-73. Твърдо р. Меко р.