РАБОТЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на работлив; работност, трудолюбие, трудолюбивост. Противоп. мързеливост, мързел, леност. Тя се нахвърляше да поеме цялата работа вкъщи, но свекърва ѝ я отклоняваше .. и от майчинска загриженост да не се пресилва, да не се уморява, и поради голямата енергия в самата нея, поради своята ненаситна работливост и също тъй постоянна склонност към всякаква дейност. Д. Талев, ПК, 108. Той дава пример на всинца ни с работливостта си. Все тича, тича. П. Велков, СДН, 395. Преварът започва .. двете състезателки .. с еднаква бързина махат мотиките .. Някакво колебание я [едната] обхваща .. — Защо би тази лудория? .. — Да са види, че е по-работлива ли? Нема така са показва работливостта? Т. Влайков, Пр I, 32. Някога, .., той почиракува .., но никой не го е запомнил с работливост или старание да научи обущарския занаят. Т. Харманджиев, Р, 50.
2. Остар. Способност на организъм или телесен орган и под. да работи, функционира; работност. Добивание зъби никак не е болест, ако понякога и да ся раздражи от това животната работливост и ся промени така, чтото ся излупи и някоя болест. Й. Груев, КН 7 (превод), 102. В една болнава или немощна снага душата не можеше извършева цялостта на длъжностите си. Така е било разумно да са даде на снагата доста работливост и прилични сили, за да са спомага умът във вършенето си. Ив. Богоров, КН, 1874, кн. 4, 31. Стъпка по стъпка следихме как ся развива детето телесно .. През това време узрява мозъкът, тоя устрой за всяка .. работливост. Й. Груев, КН 7 (превод), 117.