РАБО̀ТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до работник (в 1 знач.). Когато пристигам в Рим, магазиите и кафенетата по главните улици носят на себе си дирите от един работнически бунт, предизвикан от внезапното спиране строителните работи. К. Величков, ПССъч. III, 15. — Ще започнеш да обикаляш фабриките, работническите квартали. Д. Ангелов, ЖС, 55. Патриотите капиталисти не биха били толкова безчеловечни в обирането на работническия труд, ако имаше някоя сила да им се опре. Г. Георгиев, Избр. пр, 80. Работническо движение. Работнически водач. Работническа партия. Работнически деца. Работнически автобус. ● Остар. Който се отнася до работник (във 2 и 5 знач.). Цели осем години Франклин беше длъжен да работи брату си безплатно. На деветата година .. той щеше да приеме от него работническа заплата. С. Бобчев, ЖФ (превод), 13-14. Някои видове мравки нямат работници, а са бият с други работнически мравки. Ив. Богоров, СИНЕ, 47.
2. Който е съставен, състои се от работници (в 1 знач.) и обикн. защитава техните интереси. Образува [Апостол] .. работнически хор. Ил. Волен, МДС, 112. Работниците сами най-добре защищават правата си. Всеки знае, че това се върши от работническите синдикати. М. Грубешлиева, ПИУ, 56. Въоръжените работници и войници извършиха революцията. Още по време на уличните боеве в заводите и фабриките почнаха да се избират първите работнически съвети. Ист. IХ и Х кл, 81. Бил създаден и легален Работнически младежки съюз (РМС). Това било нов успех. Ист. VII кл, 143. Парижката комуна била .., първият опит за установяване на работническа власт. Ист. Х кл, 123.
3. Който е характерен за работник (в 1 знач.). Той беше облечен в широко палто .. Яката на зелената му работническа риза беше разтворена. Д. Спространов, С, 9. Неговото честно работническо отношение към събитията го насочва в борбата с фашистката реакция. Г. Караславов, Избр. съч. III, 267. Мечтите на неговия [на П. Пенев] герой се раждат в неговото работническо, трудово всекидневие. Лит. ХI кл, 320.
4. Който е предназначен за работници (в 1 знач.). — Ще се изучиш, ще завършиш работническия факултет. ВН, 1961, бр. 3003, 2. Държавната спестовна каса приема влогове — безсрочни, срочни, работнически, детски; изплаща влогове при всяко поискване на вложителите. ВН, 1962, бр. 3231, 2. Работнически стол.
◊ Работническа класа. Истор. Основна социална класа в индустриалното общество през ХIХ и ХХ век, която включва наемните работници, занимаващи се предимно с физически труд; пролетариат. В борба за подобряване на условията на труд се включва сравнително многобройната работническа класа. В Бомбай стачкуват 125 хил. текстилни работници. М. Семков, ЗСИ [еа]. Промяната на структурата на заетостта налага качествено нови тенденции в развитието на западните общества през последните години. Изчезва традиционната работническа класа .. и се появяват нови социални групи и слоеве. Н. Ананиева, МСГ [еа].