РАВНЀНЕ ср. Диал. 1. Отгл. същ. от равня1 и от равня се.
2. Остар. и диал. Равнение (в 4 знач.). До четиресеття сяка заран .. ходеше на гробищата да пали кандила и да прелива гроба .. А като мина равненето, още по-усилено се залови на работа. Т. Влайков, Съч. II, 288. На четиридесетия ден от погребението се извършва изравняване на гроба, като близките на покойния се събират, за да се простят с душата му, която .. след „равненето“ тръгва .. за оня свят. СбНУ XXVIII, 228.
— Друга (диал.) форма: р а̀ в н е н е.