РАВНОСРЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Литер. Равенство в броя на сричките в стиховете, създадени според изискванията на силабическото или силаботоническото стихосложение; изосилабизъм. Равносричните ритмови цикли в нашите народни песни статистически преобладават, но само преобладават. Равносричността (изосилабизмът) не е структурна необходимост тук. М. Янакиев, БС [еа]. Юшидж .. успява да наложи идеите си за развитието на персийския стих, като се отказва от едно от основните му изисквания — равносричността, поради което е обвиняван .., че е изпаднал под влиянието на френския свободен стил. ЛВ, 2002, бр. 37 [еа].