РА̀ВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Отвл. същ. от ра̀вен. Неговият матов глас побеждаваше своята равност и започваше да гърми от .. гняв. Н. Лилиев, Съч. III, 40. Колелетата като се изкривят един път от големаго труда, не могат веч сос никаков начин да си приимат первата равност. Й. Стоянович, ДСС (превод), 6. За да узнаят равни ли са помежду си рамената на кобилицата, слагат на двете блюда толкова товар, щото кобилицата да остане хоризонтална. Ако после това преместят товарът от дясното блюдо в лявото, а товарът от лявото блюдо в дясното, то при равността на рамената кобилицата тряба да остане пак горизонтална. И. Гюзелев, РФ, 45. Това променение на знаковете не вреди никак на равността на уравнението. Хр. Ваклидов, НАУ (превод), 33-34. Пътят все още няма Акт 15 за установяване годността на строежа и не са направени задължителните изпитвания за .. равност на пътните платна. С, 2009, бр. 5956 [еа].
2. Остар. Равенство (във 2 знач.). Прогласили равност между .. граждани. БКн, 1859, кн. 1, 330. Ярменците, гръците, .. и др. не пожелаха .. друго освен религиозната свобода и политическата равност. СбПер. II, 19. Он [Атил] ударил и победил ханът .. и .. проводил посланици .., за да заключи .. съюз по основание на равност. Г. Кръстевич, ИБ, 254-255. „Брате мой, рече му първосвещеникът, .., ти виждаш тука християните. .., по земята имат разлика, нъ тука сичките са еднакво равни и ние правим да напредва равността, която ни чака на смърт.“ Д. Попов, СбРС (превод), 30.
3. Остар. Еднаквост. Аз не мога да си обесна тие громадни разноски, които прави нейният повелител, и ония баснословни кражби, които стават в нейните всевъзможни министерства с такава също равност, с каквато стават насякъде. Хр. Ботев, Съч. 1929, 252.
4. Остар. Равномерност. За тази равност на температурата ний отчасти сме обязани на Голфстрим. Д. Витанов, ФГ (превод), 50.