РАВНОЦЀНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Остар. Който има еднаква цена с друг, други; равностоен. Равноценни дялове.
2. Прен. Който е еднакъв по стойност, качество, значимост с друг, други; равностоен, равносилен. На жената се гледаше не като на равноценен член на обществото. Ст. Грудев, ББ, 60. Написва [Яворов] двете си драми — „В полите на Витоша“ и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“. Аз не ги смятам равноценни като художествени произведения. Според мен „В полите на Витоша“ стои много по-високо от втората драма. ЛФ, 1958, бр. 7, 4. Равномерното и равноценно оформяне на четирите стени на вътрешния двор, толкова типично за Ренесанса, отпада. М. Бичев, АНВ, 39. Не ли за туй, за да имаш ти свойта награда, / ме караш / мойта да върна ..? / Бива, но ако ахайците щедри дадат мене други / дар, нагласен по сърце ми, та да е той равноценен. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 12.