РАВО̀Н м. Диал. 1. Подарък (златни и сребърни пари, наниз, гривни, обеци и др. под. неща), който се дава обикн. на момата при годеж или сватба. — Щото ти раон [равон] дадахме, / халал да ти са, Вело ле! Нар. пес., СбНУ LVII, 588. — Много му здраве занесте на Стоян .. Да дойде главеж да пием, / лю да си земе равонът: двандесяттето алтъна, тринадесяттето рубета. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 4.
2. Като прил. неизм. В съчет. със същ. п р ъ с т е н. Годежен; равонен (Н. Геров, РБЯ). Хабер пойде на лудото: / да дой лудо, да дой младо / да му дайме сирма риза, / да ни даде равон пръстен. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 4.
— От гр. αρραβών ‘годеж; годежен пръстен, халка’. — Друга форма: р а в у̀ н.