РАВО̀НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. В съчет. със същ. п р ъ с т е н. Годежен. — Пръстен ми падна / в дълбоко геране, / пръстен ми падна, пръстен равонен. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 6.
— Друга форма: р а в у̀ н е н.
