РА̀ГТАЙМ м. Муз. 1. Само ед. Музикален стил, предимно клавирен, характеризиращ се със силно накъсана (синкопирана) мелодия и поддържане с механична точност на ритъма. Творчеството на Уейтс е минало през фолклора, .., блуса, рагтайма. ЛВ, 2002, бр. 32 [ea]. Костюмите за тенис, украсени с бродирани цветя, .. навяват лека носталгия по отминалите безгрижни и луксозни години по времето на рагтайма и джаза. Кеш, 2003, бр. 16 [ea]. Увлича се по блус, ритъм енд блус и рагтайм. Д, 2009, бр. 185 [еа].
2. Музикална пиеса в този стил в размер 2/4. Солистката .. изпълни .. рагтайми. Д, 2007, бр. 126 [еа]. Най-известните рагтайми са на Скот Джоплин.
3. Като прил. неизм. Който се отнася до рагтайм. В симфонията [от Филип Глас] има .. съчетание на симфонични, филмови .. клишета, захаросани холивудски мелодии, синкопирани рагтайм ритми. Култ., 2003, бр. 1-2 [еа]. Милчо Левиев и цигуларят Владимир Владигеров предлагат известни рагтайм транскрипции на Фриц Крайслер. ЛИК, 2005, кн. 3 [еа]. Рагтайм елементи. Рагтайм бенд.
— Англ. ragtime, съкр. вер. от ragged ‘накъсан’ + time ‘време, такт’. — Друга (разг.) форма: р ѐ г т а й м.