РАД, мн. няма, след числ. ра̀да, м. Спец. Извънсистемна измерителна единица за погълната доза йонизиращо лъчение, равна на 100 ерга енергия, погълната от 1 г вещество. Международно утвърдени са следните мерки за количествено определяне на йонизиращото лъчение: рентген, .. и рад. М. Василев и др., ВБ, 612.
— Англ. rad, съкр. от radiation ‘радиация’.
РАД, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Радостен. Той .. ще е рад да види българи богати. Ив. Вазов, Съч. XXV, 52. Веселост, радо настроение на духа, .., рядко и по-рядко посещават Пушкина. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 82. Гледаше с ради и весели очи. Г. Кръстевич, ИБ, 337. От рада песен радост да извира — / утеха всякой в песен да намира! Хр. Белчев, Избр. съч., 45. Кога рипна Томана невеста, / кога рипна рада и весела, / найде вода, лице си измила. Нар. пес., СбНУ XLIX, 174.
◊ На (с) радо сърце. Остар. и диал. На драго сърце. Четата на Христо Ботйов е пристигнала здрава и читава до Враца, дето е дочакана и приета от тамошните българе на радо сърце. НБ, 1876, бр. 6, 24. — Красна моя девойко — повтори Благой, — ще отида на радо сърце да ви поискам от майка ви. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 186. Аз за любов към детето си с радо сърце ще остана в пустинята и никоги не ще да изляза между хора. МГ (превод), 30.