РА̀ДА1 ж. Народно събрание, съвет на депутатите в някои славянски страни. През септември 1943 година била организирана Словашката народна рада. Г. Караславов, Избр. съч. III, 244. В цяла Полша се провеждат пленарни заседания .., на които се изслушват отчетите на старите президиуми .. на тези ради. РД, 1950, бр. 162, 4. Заседание на украинската Рада.
— Укр. рада ‘орган на някаква организация’.
РА̀ДА2, мн. няма, ж. Само в съчет.: бяла рада. 1. Остар. и диал. Шег. Ракия. Жените се сговорили и потръгват скупом по кръчмите, нападат кръчмарите, изпотрошават им чашите, гърнета и много бъчви, пълни с ракия, издънили с брадви и бяла рада изтекла на поляната. Ил. Блъсков, ПБ I, 8. Бай Атанас поиска да си подкрепим силите с по 100 драма, на което се съгласих безпрекословно при сичко, че помнях .. дадената си клетва, че в качеството си на апостол няма да турям в устата си .. бяла рада. З. Стоянов, ЗБВ I, 297. Б. С т о й н а (като изгледва стъклото с ракия): — Ам то защо ти е бре? П е н ч о (като издига стъклото): — Бяла рада, бабо; да живей! Д. Войников, КЦ, 18.
2. Диал. Поветица (в 1 знач.); повитица, повлека, повлек1, качул2, съвлек, заран-вечер, чадърче. Леле душа девоячка, / що ми тужно замириса / на градински бел босилек, / на ливадску белу раду. Нар. пес., СбВСтТ, 109.
РА̀ДА3 ж. Диал. Работа. Не че лете на раду. СбНУ XXI, 40.