РА̀ДВАМ, -аш, несв., прех. Правя или ставам причина някой да изпитва радост, доставям радост на някого. — И той е добър, нежен към тебе? Обича те искрено? Цонка пак се поизчерви. — Да — отговори тя. — Това ме радва. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 55. Всеки свободен ден Гунка тичаше да навести баба Марга. .. Радваше я самият двор, къщата. Г. Райчев, ЗК, 148. — Не може .. операта да е била винаги пълна. Това става само един или два пъти в годината, когато именитите ни певци .. дойдат у нас. Защото през останалото време радват публиката в чужбина. Р. Белчев и др., КБС, 54. Успехите на нашето оръжие в сръбската война го радваха безмерно. Ив. Вазов, Съч. XI, 1. Живее. Но нищо го не радва: / природата, изкуството свето. К. Христов, ЧБ, 216. ● В съчет. със същ. с ъ р ц е, д у ш а. Изведнъж руква дъжд, наваля градушка и всичко, що радваше сърцето, що крепеше духа — изчезва, .., потъва в нея [земята]. А. Вачева и др., ПКЯ [еа]. Най-дълго се запазват малките неща. .. Малките неща, за които не трябват големи пари, нито големи зали, за да ги гледаш отстрани. За да радват душата ти. ЛБ, 2006, кн. 2 [еа]. Където и да ходеше после, каквото и да захванеше, пред очите му все се изпречваше тази малка, къса, червена стена .., пречеше му да вижда онова, което цял живот бе радвало сърцето и душата му. Земя, 2008, бр. 185 [еа].
РА̀ДВАМ СЕ несв., непрех. 1. Изпитвам радост, радостен съм. Старият свещеник искрено се радваше, като виждаше, че враждите и раздорите в селото поутихват и между хората се заражда повече любов и сговор. Й. Йовков, Ж 1930, 132. Стоим на горната палуба .. и се радваме на безкрайната морска шир. П. Вежинов, ДМ, 4. Добра въртокъщница била. Таман като за тях. Само хаджи Петровица му била загатнала. Много щели да се радват, ако стане тая работа. Т. Влайков, БСК I, 180. Писмото ти от 11 септемврий получих, .. Радвам се, че си здрав. Хр. Ботев, Съч. 1929, 387. Бог проводи .. ангел в Назарет при Дева Мария, .. И като влезе ангелът при нея, рече ѝ : „Радвай са, благодатная! Господ е с тебе!“ Н. Михайловски, ССИ (превод), 103. Родителите се радват на успехите на децата си. // Обикн. с крат. лич. местоим. в дат. Изпитвам радост, радостни чувства от съществуването на някого, от присъствието му в живота ми или в даден момент, от негови прояви и под. — На̀, чедо — каза той. — От малкото много да става, от едното хиляда да правите. Да се погаждате и да напечелите къща и имот, да отгледате деца и внуци и да им се радвате така, както и ние сега на вас се радваме. Г. Караславов, ОХ, 418. Драга Женичка, .. Подарявай ми по-често срещи — да те гледам, да те слушам, да ти се радвам. Ив. Вазов, ПЕМ, 133-134. Напуснах София и отидох в селото си .. Посрещнаха ме жена ми и дечицата ми и много ми се радваха. На следующия ден започнаха да дохаждат в къщата ми мъже и жени по обичая, за да ми кажат „добре дошъл“, и всички ми се радваха. И. Мажовски, В [еа]. ● Само 1 л. ед. и мн. Като част от речевия етикет, като етикетна формула при разговор в отговор на някого. — Да ви запозная — каза .. Македонски — Бръчков, Владиков. — Как, ти да не си поетът? — попита зачудено Владиков, като протегна и стисна за ръка Бръчкова. .. — Радвам се, радвам се, че се запознахме. Ив. Вазов, Съч. VI, 22. — Как сте? — Благодаря, добре! — Радвам се. ● За сърце, душа. Душата на светеца се радваше, защото всичко наоколо .. живееше по великата повеля на Всевишния. Елин Пелин, Съч. IV, 53. Учителката! .. Какво би могъл да каже Велко за учителката? Винаги когато биваше заедно с нея или си мислеше за нея, беше му радостно, сърцето му се радваше. Д. Талев, И, 233. Дойдох в Гюргево и залових се за работа. .. станах независим търговец, .. Радваше се сърцето ми, .. и сладки мисли ми преминуваха през главата. „.., ще спечеля пари, .. и ще се оженя. .. Тогава ще живея като в рай.“ Л. Каравелов, Съч. IV, 63. А изгледът им е тъй весел и честит / .., / като че първи път днес случай им се падва / .. сърце им да се радва. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 251.
2. Книж. С предл. н а. Ползвам се, разполагам с нещо, което ми доставя радост, удовлетворение и под.; имам, притежавам. Витамините са енергията на живия организъм, без витамини човек не може да се радва на добро здраве. Св. Минков, Избр. пр, 31. Виждам, че и ти си добре в царството си, че се радваш на предаността на поданиците си и на безметежно щастие. Ив. Вазов, ПЕМ, 87. Гръцките гости се радваха навсякъде на .. радушен прием и голямо внимание. ОФ, 1958, бр. 4167, 1. Сичките други народности, размесени из българската държавица, да бъдат равни пред законът и да се радват на същите политически и граждански правдини. НБ, 1876, бр. 34, 133.
3. Книж. С предл. н а. Получавам положителна оценка заради качествата, които притежавам; имам. Пиесата .. се радва на голям успех и е откупена вече за всички по-големи германски театри в провинцията. К, 1926, бр. 78, 1. Книгите на Софи Кинсела се радват на огромен интерес по целия свят. П, 2009, бр. 14 [еа]. Списание „Радио, телевизия, електроника“ беше преди всичко българско научно-популярно списание, с което израснаха поколения специалисти от всички области на електрониката. То беше българското списание, което се радваше на огромна популярност и на цялата територия на Русия. РТЕ, 2002, кн. 6, 1.
◊ Радвам окото (очите, погледа) на някого. Разг.; Радвам взора на някого. Остар. С хубостта, с приятния си вид доставям удоволствие, като ме гледат. Нивите са превърнати в градини, които .. радват окото. ОФ, 1950, бр. 1828, 4. Зеленината на раждащата се пролет, цветята радваха окото му [на селяка]. Ив. Хаджийски, БДНН I, 124-125. Сините камъни радваха погледа му, особено при сумрак, когато скалите сияеха няколко мига с цвета на небето. П. Славински, ПЗ, 244. Още по-много радва взора величественият смърч, царят на иглолистните великани. Ив. Вазов, Съч. XI, 55. Макар години там да бе, / пак тегли я под българско небе! / Пак само нашто радва ѝ очите! К. Христов, ЧБ, 28. Радвам се като вълк на месечина. Диал. Ирон. Много съм недоволен от нещо, никак не се радвам на някого или нещо. Радвам се като крава на мъртво теле. Диал. Ирон. Много съм недоволен от нещо, никак не се радвам на някого или нещо. Таквази пак мойта орисница — да ме обичат гърците владици както „вълкът месечината“ и аз да им се радвам „като крава на мрътво теле“. БКн, 1859, кн. 2, 206. Радвам се като на ланския сняг. Диал. Ирон. Никак не се радвам на някого или на нещо.