РАДЀТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, м. Книж. Обикн. с предл. з а или н а. Човек, който радее (в 1 знач.) за нещо. Отец Матей отдавна ме е посветил в работите на народното дело. .. иска ми се да се видя с някои от главните радетели за свобода. Д. Марчевски, ДВ, 36. Този млад, енергичен, .. напредничав .. общественик [М. Кусев] е бил един от главните основатели и дейци на градското читалище [в Прилеп], .., радетел на просвещението. К. Странджев, ЖБ, 10. Честният политик и общественик [Константин Величков], голям радетел на изкуствата, след като създава Рисувалното училище, не остава неотзивчив и към другите почини за насърчаване на всички изкуства в младата ни държава. Ст. Грудев, АБ, 18. Ние можем да се гордеем с нашия роден български език. Благодарение на грижите на редица поколения радетели за хубава родна реч, .., днес езикът ни се намира на завидна висота на развитие и съвършенство. ЛФ, 1978, бр. 1, 2.