РАДЀЯ, -ѐеш, мин. св. радя̀х, прич. мин. св. деят. радя̀л, -а, -о, мн. радѐли, несв., непрех. 1. Книж. Непрех. и (остар.) прех. Обикн. с предл. з а или със следв. подч. изр. със съюз д а. Проявявам голяма загриженост и полагам много грижи, труд за доброто или успеха на някого или нещо; залягам2. За общото радееха [българите]. Даряваха църквите и училищата. Вл. Свинтила, СЗЗ, 138. Лазар пишеше .. писма до познати люде в Цариград, .., молеше ги .. да помогнат .., на бедния и .., христолюбив български народ, .. жаждущ за своя народна църква и наука, който едва сега се пробужда от дълбок сън и радее да се освободи от вековен фанариотски ярем. Д. Талев, ЖС, 359. Който народ не радее за езикът си, той няма език, той е също ням. Люб., СбПер. п I, 39. Народно читалище „Зора“ .., в стремежа си да изпълни призванието си на духовен будител, урежда в салона си .. Народен университет, .. Инициативата е повече от похвална и се надяваме да намери отзвук в душата на всички, които радеят за родна култура. К, 1926, бр. 93, 4. Залягаме как-как народът да сберем и / да му вдъхнем в светото дело вяра, / а .. ти .. сега .. в къщи си се сврял / и махнал си ръка на туй, що си радял / с години. П. П. Славейков, КП ч. III, 105. Всички, что за нас радеят, / за обще добро желеят, / за училището гледат, / Боже, тях благослови! Й. Груев, Г, 34. // Обикн. с предл. з а. Проявявам загриженост и старание за опазването, съществуването на нещо, което е ценно, важно; милея, болея. Посетете спалнята на някоя господарка, гдето .. изкуствени миризми пълнят въздуха .. и разпространяват само воня; .., и вие щете да се убеди в правотата на оплакуванието ни, че хората не радеят за пръвата естествена потреба, за чистий въздух! Лет., 1873, 88-89.
2. Диал. Трудя се усърдно. Де баща му, .. от сутрин до вечер край къщи да радей! П. Тодоров, И I, 106. Живей сиротно със своето сираче / живот неволен тя сега. Радей / по чужди къщи, бъхти се весден / и презнощ я на хурката заваря. П. П. Славейков, ЕП 1907, 98.