РАДИА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е с разположение във вид на радиуси, с форма на лъчи, които излизат от един център; лъчест, лъчеобразен, лъчист. Дъното на сцената беше от червеновинен плат с радиални гънки, които излизаха от петолъчна звезда по средата. Г. Караславов, ОХ II, 617. Нямаше прозорци. Светлина идваше от многобройните радиални прорези на купола. Й. Вълчев, СКН, 283. На мястото на вътрешната стена се образували кръгообразни улици, а пътищата, които свързвали града със съседните селища, минавали през градската порта, .., и образували радиалните улици. Т. Горанов и др., ПА, 26. Реките, които извират от Рила, са се всекли дълбоко в нейната снага в процеса на издигането, като са използували главните разломни линии. По този начин Рилският масив е получил радиално разчленение. М. Гловня и др., Р, 21. // Който се характеризира с разположение по радиусите на своите елементи, части. При напречен пререз на .. медуза се вижда, че органите са разположени в кръг симетрично. Такова устройство наричаме радиално. Зоол. VII кл, 20.

2. Спец. Който се отнася до радиус (в 1 знач.). Разместването на пластовете [от земната кора] се причинява от сили, които действуват в хоризонтална и радиална посока. Гр. Николаев и др., ОГ, 112. След като роторите бяха поставени на местата си, започна веднага тяхната радиална центровка. РД, 1961, бр. 89, 2. Освен това действува в радиално направление и центробежното силово поле. М. Попов, Х, 25. // Мед. Който се отнася до радиус (в З знач.). Радиалната артерия има правилен ход, а плътността ѝ почти не се различава от тази на околните тъкани. М. Василев и др., ВБ, 141. Чрез изследване на радиалната артерия на двете китки освен ритъма и сърдечната честота се хващат също .. и свойствата на стените на артериалните съдове. Апт., 2013, бр. 81, 5. Радиален пулс.

3. Спец. Който се осъществява, извършва по посока на радиус. Основните разрези на стеблото са: .. 2. Радиален — оста на стеблото лежи на плоскостта на разреза. Д. Лалев и др., НМП, 5. При полетите [на ракетите] се явяват най-често два вида ускорения — центробежни (радиални) и линейни. Центробежните ускорения се появяват, когато корабът променя посоката на движението си (при завой). НТМ, 1961, кн. 10, 5. По измеренията на радиалните скорости се уточнява фактическата траектория на полета на ракетата към Луната. РД, 1959, бр. 257, 1-3.

◊ Радиален лагер. Техн. Лагер, чието предназначение е да поема натоварвания, които са перпендикулярни на радиуса на оста на въртящото се тяло. Най-разпространени в машиностроенето са т. нар. радиални лагери, които имат за задача да поемат действуващите напречно на въртящите се валове сили. М. Попов, Х, 188. В зависимост от това какъв вид натоварване могат да поемат търкалящите лагери, те се делят на три групи: а) радиални, които поемат натоварвания, действуващи перпендикулярно на оста на вала. Маш. IX кл, 112. Радиална гума. Техн. Автомобилна гума или гума на селскостопанска машина, чиито пластове корда са разположени напречно на радиуса ѝ, успоредно на ширината на гумата.

— От лат. radiālis.


Източник: Речник на българския език (онлайн)