РАДИА̀ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася до радиатор. С помощта на радиаторния вентил може да се осъществи известно регулиране на количеството топлина, внасяно в отопляваното помещение. Й. Вучев и др., О, 48. Пластмасите са подходящ материал за изработване на санитарнотехническо оборудване, като вани, умивалници, радиаторни решетки, клозетни дъски и др. Ст. Стаменов и др., СМИ, 183. Колективът на завода овладя производството на тънкостенни медни радиаторни тръбички по електролитен път. ВН, 1959, бр. 2556, 1.
2. В който се произвеждат радиатори. Създадохме рационализаторска бригада. В нея влизат: монтьор, стругар, девойка от радиаторен цех, тенекеджия. НМ, 1958, бр. 264, 2.