РАДЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има грижа за нещо, който намира време, заема се да направи нещо, заляга да работи; мукает, у̀дарен, чалъшкан.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.


Източник: Речник на българския език (онлайн)