РАЗБИРА̀ЕМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от разбираем; понятност, разбраност, достъпност, яснота. Аз се показвам от прозореца и започвам да пея пред очите на стоящия отвън мъж. Случва се нещо, което излиза от неговите представи за разбираемост. Но това е само в първия момент. Той има множество начини да се върне към понятност чрез прости процедури. А. Райчев, ПГТ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)