РАЗРАНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от разранявам и от разранявам се; израняване, нараняване. Изследването не е болезнено, няма опасност от разраняване на тъканите. Тема, 2008, бр. 40 [еа]. От време на време нещо остро и тънко пощипваше, бодеше босите ми крака. Стържех ги с нокти до разраняване. П. Михайлов, МП, 94. Заболяванията на венозната система водят до разранявания на краката. Леч., 2008, бр. 39 [еа]. За Багряна споменът за любимия е поредно разраняване на и без това незарасналата рана. БЕЛ, 1999, кн. 1 [еа].