РАЗРЕДЀНО нареч. Нарядко, на по-голямо разстояние. Укрепяват стените с дъски, приковани разредено. Ив. Вазов, Съч. Х, 131. Не ехтеха вече бомби. И низамите стреляха съвсем разредено. А. Страшимиров, Съч. V, 418. София е един голям град, населен от около осемнадесет и повече хиляди жители, но тъй разредено, щото можло би да побере два пъти повече жители. Лет., 1876, 134.


Източник: Речник на българския език (онлайн)